„КЕНТАВР”
Анатолий Соломонович Гейнцельман (1879-1953 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЕНТАВЪР
С гишето аз кентавър ставам,
то моят кон е белокрил,
където с празен кош пресявам
в душата огъня избил.
Аз гледам като идол древен
лазурения тюркоаз –
и водни кончета съгледах,
и в мозъка осите аз.
Навеки отшумели, дните
се откадиха в мътен дим,
в сърцето сляха се реките,
отново син съм серафим.
Отекна цялото познание,
извън мен няма нищо там.
Аз – съзерцател без съзнание,
аз стълб съм от словесен плам.
Ударения
КЕНТАВЪР
С гише́то аз кента́вър ста́вам,
то мо́ят ко́н е белокри́л,
къде́то с пра́зен ко́ш преся́вам
в душа́та о́гъня изби́л.
Аз гле́дам като и́дол дре́вен
лазу́рения тюркоа́з –
и во́дни ко́нчета съгле́дах,
и в мо́зъка оси́те а́з.
Наве́ки отшуме́ли, дни́те
се откади́ха в мъ́тен ди́м,
в сърце́то сля́ха се реки́те,
отно́во си́н съм серафи́м.
Оте́кна ця́лото позна́ние,
извъ́н мен ня́ма ни́што та́м.
Аз – съзерца́тел без съзна́ние,
аз стъ́лб съм от слове́сен пла́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Гейнцельман
КЕНТАВР
Я, как кентавр, слился с окошком,
Оно – мой белокрылый конь,
Где я с пустым стою лукошком,
Души просеявши огонь.
И я гляжу, как старый идол,
В лазоревую бирюзу,
И виды всякие я видел,
И ос в мозгу и стрекозу.
Всё изжужжалось там навеки,
Исфимиамилось, как дым,
Все посливались в сердце реки, –
Я снова синий серафим.
Порешено уж всё познанье,
Нет ничего извне меня,
Я – созерцанье без сознанья,
Я – столб словесного огня.
---------------
Анатоли Гейнцелман (Анатолий Соломонович Гейнцельман) е роден на 8 октомври 1879 г. в гр. Шабо, Бесарабска губерния, днес Одеска област. Пише стихове от юношеските си години. От 1906 г. живее във Флоренция. През 1915 г. се връща в Русия, но през 1917 г. окончателно емигрира в Италия. Не участва в дейността на емигрантските литературни кръгове. Автор е на стихосбирките „Сочинения 1899-1902” (1903 г.) и „Космические мелодии” (1951 г.). Умира на 7 април 1953 г. в гр. Флоренция, Италия. Посмъртно излизат книгите с негови стихове „Священные огни” (1955 г.), „Стихотворения: 1916-1929, 1941-1953” (1959 г.), „Моя книга: Избранные стихи” (1961 г.) и „Столб словесного огня” (в два тома, 2012 г.). Негови стихове са включени в „Антология поэзии русского зарубежья (1920-1990)”.